Развитието на Гастрономическия туризъм е едно от добрите решения както за диверсификация на риска в отрасъла, така и за удължаване на сезона. Ясно е, че само с мероприятия от типа "Фестивал на цацата" няма как това да се случи. Необходима е голяма по обем работа на всички нива в туризма, а и не само в него.
Наличието на отлична регионална кухня е нещото, което стои като първостепенна задача за решаване. А тя е немислима без производството на регионални продукти - свежи, гастрономически и кулинарни. Както обичаше да започва лекциите си преди време един мой преподавател - нека да уточним понятията:
Свежи са всички регионални продукти, получени от селското стопанство в региона /до един час доставка/ - месо, птици, мляко, зеленчуци, плодове, ядки и т.н. Именно този час е залегнал във френската еко такса на продуктите, която натоварва цената и обезсмисля спедицията им на големи разстояния.
Гастрономически са продукти, получени на базата на свежите, преминали през нискотемпературна обработка, ферментация, веене...
Кулинарни са продукти, получени при високотемпературна обработка на свежите и /или/ гастрономически продукти.
Без наличието на тези три типа, регионално произведени продукти е немислимо създаването на регионална кухня, която да даде облика на ресторанта, кандидат за включване в справочник за гастрономически туризъм.
Това е пътя към попадане в справочниците на Мишлен и ГоМио, изминат от хиляди собственици на ресторанти в Европа и в света. Естествено - подпомогнати от браншови организации, местната власт и правителствата на страните им. Преди време разказах, как Кметството в Руан боядиса сградата на гарата в града в цвета на знаменитата супа, приготвена в "Тримата шишковци" /"Troisgros"/ за Президента Митеран. Това е ресторант, отличен с три мишленови звезди, който генерира основната част от туристическия поток в града.
Къде сме ние?
В България сме целунати от Господа - векове наред сме правили едни от най-добрите гастрономически продукти - сирена, веяни и пушени риби и меса и кисели млека във всичките им разновидности...
И това си е имало историческа обосновка - в древността този тип продукти са се правели предимно на крайбрежията и на подстъпите към планините. Все пак на пътуващите са им били необходими хранителни запаси, които да не се развалят поне десетина дни.
Към ден днешен колко от традиционните български гастрономически продукти пазим и развиваме?
Нито един! Или почти нито един. За да правиш такива местни продукти ти трябват местни изходни продукти - местни зеленчуци, мляко, месо, риба... А такива просто НЯМА! Или са в крайно ограничени количества. Ще стане ли Еленският бут от прасе, гледано в Литва? Или бяло саламурено сирене от немски млечен концентрат?
За Смядовската луканка е ясно, че е в историята, където преди нея отиде Източнобалканската свиня, чието месо бе 90% от съставките в прочутия деликатес.
Няма как да се направи регионална кухня с турски домати, гръцки краставици, полски пилета и яйца и със свинско месо от Германия. За телешко и не споменавам, защото от години в България е мираж да го намериш.
Едно е ясно - няма как да направим качествен туристически продукт с не истински гастрономически продукти. Каквито и майстори да вземем в кухните на ресторантите. В най-добрия случай може да постигнат имитация на нещо гръцко, турско, македонско.
Но уникалния български вкус - едва ли ще бъде достигнат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар