Как и защо получаваме удоволствие, когато се храним?

Не е просто да се каже, но в общи линии, комбинацията от вкусови усещания и аромати, допълнена от картината, възприемана от очите ни, изпращат онези сигнали към мозъка, които позволяват да се отдели хормона на щастието.

В навечерието на Четвъртата индустриална революция, имаме възможност да получаваме и изпращаме на разстояние звукови и зрителни сигнали с все по-добро качество и достоверност. Твърде възможно е да доживеем и Петата индустриална революция, която ще направи възможни моделирането и транслацията на вкусови усещания и аромати. Темповете на развитие на IT индустрията дават всички основания да предполагаме, че това ще се случи в обозримо бъдеще.

Два са продуктите в Гастрономията, които самостоятелно, но най-вече допълвайки се, удовлетворяват в най-пълна степен сетивата ни с вкусове и аромати.

Вече се досещате, че става дума за вино и сирене.

През последните години се наблюдават два възходящи тренда в световното хранене, които връщат правилата, променени през годините под натиска на индустриалните производители на храни.

Първият от тях е въвеждане на четирикратни пълноценни хранения, като освен трите традиционни, се въвежда още едно хранене - брънч или бринъ, в зависимост от това, кое е следващото хранене - обяд или вечеря.

Вторият тренд е "реабилитиране" на пълномаслените продукти.

Произвежданите до сега, а и все още "ниско маслени" на практика не са вкусни, поради отсъствието на мазнини и се налага да бъдат допълнително овкусявани по химически път. Маслеността е това, което прави продуктите вкусни. За пример служи световно известното пълномаслено сирене, наречено в чест на автора на фундаменталния труд "Физиология на вкуса" Брия Саварен. Това сирене се заквасва с мляко от сутрешния млеконадой, към което е прибавена сепарирана и отделена маслена маса от вечерното доене. Така се постига онази високата масленост, позволяваща на продукта да разкрива експлозия от вкусове и аромати.

Защо именно днес пиша този материал?

Преди време, в Пловдив се проведе  Кръгла маса по проблемите на Винено - кулинарния туризъм, под егидата на Министерството на туризма и Министерството на земеделието. Не е лошо като замисъл, но според мен - това трябва да се случи на един по-следващ етап. С приоритет трябва да се развива Гастрономическият туризъм, обединяващ в себе си дегустациите на вина и продукти, преминали ниска температурна обработка - меса, риби и сирена.

Само с разработване и утвърждаване на чисти регионални продукти, с произведени в малки мандри сирена и в цехове за преработка на веяни и опушени меса, може да се постигне производство на качествени продукти и да се създаде трайна трудова заетост. 

Прескачайки етапа на Гастрономическия туризъм, правим трудно, да не кажа - невъзможно възраждането на дребното, бутиково производство на качествени регионални продукти. Световната практика показва, че само и единствено в малките предприятия може да се постигне онова качество, необходимо за развитието на Гастрономическия туризъм.

В големите индустриални производства на храни се постигат единствено и само количества при сравнително ниска себестойност, особено при употребата на вносно месо и мляко.

А дали могат да се нарекат такива, можем да си отговорим сами.